SFB е форматът, който Моята библиотека използва за вътрешно представяне и съхраняване на текстовото съдържание на произведенията. Прочетете статията Защо SFB?, за да се запознаете с принципите, залегнали в основата на този формат.
За начална ориентация вижте видеоурока на Иван Ванков (gatakka).
Имайте предвид, че форматът SFB описва структурата на художественото произведение, а не начина, по който се форматира и извежда. В пясъчника можете да си правите експерименти и да видите по какъв начин се форматират текстовете в Моята библиотека.
Обща информация
Текстът се форматира по правилото „един параграф от произведението се представя в един ред от SFB-файла“. Всеки ред с текст трябва да започва с табулатор.
Форматиращите елементи (маркерите) са три вида — блокови, едноредови и параграфни.
Блокови маркери
Ограждат част от текст с X> (отварящ маркер) и X$ (затварящ маркер), където X е кодът на маркера. Трябва да са сами на ред; без табулатор преди маркера и без текст след него. Кодовете на всички маркери са на латиница. Такива маркери са:
- А (анотация);
- C (цитат);
- D (посвещение);
- E (епиграф);
- F (преформатиран текст);
- I (информация);
- P (стихове);
- T (таблица);
- M (стилове);
Едноредови маркери
Разполагат се в началото на реда, преди табулатора, и оказват влияние само върху този ред. Такива маркери са:
- | (заглавие);
- # (подзаглавие или име на таблица);
- > (секция);
- @ (автор на текст);
- @@ (дата и място);
- ! (заглавие на таблица);
- F (преформатиран текст);
Параграфни маркери
Ограждат част от реда с {x} (отварящ маркер) и {/x} (затварящ маркер), където x е кодът на маркера. Всички кодове са на латиница. Такива маркери са:
- e (акцентиране);
- s (силен акцент);
- m (стилове);
- sup (горен индекс);
- sub (долен индекс);
- pre (преформатиран текст);
- del (зачертан текст)