Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. — Корекция
  2. — Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Добавяне

ПИСМО ОТ КАПИТАН ГЪЛИВЪР ДО БРАТОВЧЕД МУ СИМПСЪН

Ще бъдете готов, надявам се, да признаете публично, ако Ви призоват да сторите това, че с неотстъпна и упорита настойчивост Вие ме убедихте да публикувам едно много разхвърляно и неуточнено описание на моите пътешествия; и че аз поисках да наемете някой млад господин, било от единия, било от другия университет[1], който да тури в ред записките ми, тъй както по моя съвет постъпи братовчед ми Дампиър със своята книга, озаглавена „Пътуване около света“. Но аз не си спомням да съм Ви упълномощавал да се съгласявате да се изхвърля нещо от тях, още по-малко пък да се допълва каквото и да било; затова с настоящото аз се отричам от всички подобни допълнения и особено от пасажа, отнасящ се до покойната благочестива и славна кралица Ана; макар наистина да я почитах и уважавах повече от всеки друг представител на човешкия род. Но Вие — или господинът, който е вмъкнал този пасаж — трябваше да имате пред вид, че не съм имал никакво желание, пък и не би било прилично да възхвалявам което и да е човешко животно пред хоинъма, моя господар; освен това твърдението е изцяло невярно, тъй като, доколкото ми е известно — аз бях в Англия през част от Царуването на нейно величество, — тя управляваше успешно чрез един пръв министър, дори чрез двама последователно: първият беше лорд Гъдолфин, а вторият лорд Оксфорд; а според вашата редакция излиза, че съм казал „нещото, което не е така“. Също така в описанието на Академията на проектантите, както и в няколко пасажа от словото ми пред хоинъма, моя господар, Вие или сте пропуснали някои подробности от съществено значение, или сте ги смекчили и изменили по такъв начин, че едва мога да позная собственото си съчинение. Когато, преди известно време Ви намекнах за това в едно мое писмо, Вие благоволихте да отговорите, че сте се страхували да не засегнете някои хора, че властта много строго следяла печата и можела не само да изтълкува неправилно всичко, което прилича на „инсинуация“ (мисля, тази дума именно употребихте), но и да Ви наложи наказание. Но моля Ви се, как може това, което съм казал преди толкова години, на повече от пет хиляди левги разстояние и при друго царуване, да важи за някои яхуси, за които сега се чува, че управляват стадото; особено по онова време, когато нито се сещах, нито се плашех, че ще имам нещастието да живея под тяхна власт. Нямам ли пълно основание да се възмущавам, когато виждах хоинъми да теглят коли, в които седят яхуси, като че ли хоинъмите са животни, а яхусите — разумни същества? И действително, тази чудовищна и отвратителна гледка беше главната причина да се завърна тук.

Смятам, че е уместно да Ви кажа всички тези неща, които се отнасят до Вас самия и до доверието, което Ви бях оказал.

На второ място, дълбоко съжалявам, че имах крайното неблагоразумие да отстъпя на настойчивите Ви молби и да се поведа по неверните доводи, с които Вие и някои други ме убедихте въпреки нежеланието ми да публикувам пътните си бележки. Моля Ви да си припомните колко пъти настоявах — когато Вие изтъквахте като мотив обществената полза — да имате пред вид, че яхусите са животински вид, крайно неподатлив на облагородяване чрез поучения или примери; както впоследствие се оказа. Вместо да видя, че поне в този малък остров на злоупотребите и покварата се туря край, както имах основание да очаквам, ето че повече от шест месеца след излизането на книгата ми не съм чул тя да е оказала дори едно от въздействията, които очаквах. Бях Ви помолил да ми съобщите писмено, когато се премахнат партиите и котериите; когато съдиите станат образовани и честни; адвокатите почтени и скромни и проявят капчица здрав смисъл; когато на Смитфийлд лумнат пламъци от купища празни съчинения; когато образованието на младите благородници се промени основно; когато лекарите бъдат изгонени от страната; когато яхусите се научат на добродетел, чест, истина и здрав смисъл; когато вечерните и сутрешни светски приеми, давани от министрите, бъдат премахнати завинаги; когато умът, заслугите и учеността бъдат възнаградени; когато всички онези, които с проза или стихове позорят печата, бъдат осъдени да не ядат нищо друго освен собствените си бълвочи и да утоляват жаждата си със собственото си мастило. На тези и хиляди други реформи аз разчитах, осланяйки се на Вашето насърчение; защото те наистина можеха да бъдат извлечени от поученията, дадени в моята книга. А трябва да се признае, че седем месеца са достатъчно дълго време, за да се поправят всички пороци и глупости, от които страдат яхусите, ако у тях по природа имаше и най-малката склонност към добродетел или мъдрост. И все пак Вашите писма далеч не оправдаха моите очаквания; напротив, всяка седмица куриерът пристига при мен, натоварен с клеветнически писания, „ключове“, посочващи уж истинските имена на действуващите лица, коментарии, бележки и „продължения“ на моите пътешествия, в които ме обвиняват, че съм порицавал големи държавници, че съм принизявал човешката природа (те самонадеяно продължават да я назовават така) и че съм оскърбявал женския пол- Откривам също така, че писачите на тези купища хартия не са единодушни: някои от тях не ме признават за автор на собствените ми пътни бележки, докато други ме изкарват автор на книги, с които нямам нищо общо.

Откривам също, че Вашият печатар е бил дотолкова немарлив, щото е объркал времената и е сгрешил датите на отделните ми пътувания и завръщания, като не е посочвал точната година, месец и ден; а чувам, че след като е излязла книгата, моят оригинален ръкопис е бил унищожен изцяло. Аз също нямам у себе си никакъв препис, но все пак Ви изпращам някои поправки, които бихте могли да вмъкнете, ако някога има второ издание; не мога обаче да гарантирам за точността им и ще предоставя на моите проницателни и непредубедени читатели да ги съгласуват, както им е угодно.

Чувам, че някои от нашите морски яхуси критикували Моя моряшки език и на места го намирали неподходящ или остарял. Нямам вина за това: при първите ми пътувания, още на млади години, аз се учех от старите моряци и свикнах да говоря като тях. Но по-късно открих, че морските яхуси, подобно сухоземните яхуси, са склонни да употребяват новоизковани думи, които те изменят всяка година; и при това старият им жаргон толкова много се променя, че, както си спомням, при всяко мое завръщане в собствената ми страна аз едва разбирах новия им език. Забелязвам, че когато, воден от любопитство, някой яху от Лондон ме посети в дома ми, нито той, нито аз можем да изложим схващанията си по начин, разбираем за другия.

Ако упреците на яхусите можеха да ме засегнат, бих имал сериозни основания да се оплаквам, че някои от тях се осмеляват да приемат пътеписите ми за чиста измислица, плод на собственото ми въображение, и дори намекват че хоинъмите й яхусите не били по-реални от жителите на Утопия.

Всъщност трябва да призная, че що се отнася до хората от Лилипутия, Бробдинграг (така трябва да се пише тази дума, а не както погрешно е отпечатана Бробдингнаг) и Лапута, никога не съм чувал да има някой толкова самонадеян яху, който да отрича съществуването им или предадените от мен факти относно живота в тези страни, защото истината веднага убеждава всеки читател. А по-малко вероятно ли е моето описание на хоинъмите или яхусите, когато е явно, че в нашия град има хиляди яхуси, които се различават от своите оскотени събратя в Хоинъмландия само по това, че умеят да ломотят и не ходят голи. Аз написах тази книга за тяхно изправление, а не за да получа одобрението им. Всеобщата похвала на цялата им раса би имала по-малко значение за мен от цвиленето на двата изродени хоинъма, които държа в обора си, защото от хоинъмите, макар и да са изродени, аз все още придобивам някои чисти добродетели без примес от пороци.

Нима тези окаяни животни си въобразяват, че съм паднал толкова низко, та да се заловя да защищавам истинността на писанията си? Макар да съм яху, добре известно е по цяла Хоинъмландия, че благодарение на поученията и примера на моя бележит господар аз можах в течение на две години да се освободя (с крайни усилия, признавам) от проклетия навик да лъжа, да извъртам истината, да мамя и да говоря двусмислено, навик, дълбоко вкоренен в самата душа на целия човешки род и особено на европейците.

Имам да отправя и други упреци по този досаден случай, но се отказвам да тревожа повече и себе си, и Вас. Трябва открито да призная, че откакто съм се завърнал, някои пороци на яхуската ми природа са се съживили у мен вследствие разговорите, които по неизбежна необходимост водих с неколцина от Вашия яхуски вид и особено с членове на собственото ми семейство; иначе никога нямаше да се залавям с такова нелепо начинание да преобразявам яхуската раса в това кралство; но сега вече веднъж за винаги съм се отказал от всякакви подобни фантастични планове.

2 април 1727 г.

Бележки

[1] Кеймбридж и Оксфорд. — Б. пр.